Играчи gramaton и Koncharski са унищожили архируината със запас на Черни Перли - 49 413.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!
Поздравяваме gramaton и Koncharski с архируина!
-
darko428
- Мениджър Тех. поддръжка
- Мнения: 291
- Регистриран на: 18 Юни 2013, 17:49
-
gramaton
- Новобранец
- Мнения: 9
- Регистриран на: 09 Яну 2014, 21:17
Re: Поздравяваме gramaton и Koncharski с архируина!
**Епичният подвиг на Кончарски и Gramaton:
или как двама души удариха Архируина, докато разни "реални" играчи още търсеха сградата храм ***/* .
Всичко започна, когато Кончарски в засекретен чат, ползващ бинарни кодове каза с производни на морзова азбука каза:
"Нямам повече място за външни от езера и гралове, време е за една 7ца".
А тъкмо се бяха довлекли и едни нови стари "реални" играчи , да изровят и те нещичко за себе си, че завалийките от липса на време ,перли виждаха само от чистене на малки руини.Предходното изречение в случая ,си е чиста проба офф-топик.
И ето ,че в едно ранно есенно утро, в края на ромското лято, руинката се показа - скромна ,с куполче, приличаща на агра от 1во ниво. Последвалата мобилизация на разузнавателните служби доложи ,че вътре се намира доволно количество черни перли за бели дни.
Сървърът все още спеше. Не защото беше впечатлен — а защото повечето играчи още се чудеха как изобщо се намира архируина, освен по слухове от баба им,плетяща терлици- забележете - докато боба ври на огън от свещи.
Докато стягаше багажа за похода ,Кончарски реши да съобщи на Gramaton за Архируината… по гълъб. Но гълъба имаше стомашни проблеми ,съпроводени от силни контракции - така става обикновенно ,като ядеш зрял фасул от нерегламентирани баби! Пряко сили гълъба литна, но поради силното газоотделяне, джипиеса не сработваше и животинката се въртеше в кръг над близките градове на новодошлите,отделяйки изобилна реактивна струя ,включваща зловоние и люспи от домати,в следствие на което градовете им се оказаха обилно зарити с ......,да речем флуид с небесно-кестеняв цвят. И така летейки, нашия вестоносец в един момент стигна до една двулитрова певецарка с младо пиво от стари резерви. Стана му ясно ,че е объркал пътя , опъна я набързо и с 200 продължи в обратна посока. По едно време из въздуха се понесоха звуците на шлагери от стари песни, които граматона си слушаше на грамофона, и птичката с облекчение въздъхна ,че е достигнала целта си. Пръдна ,оригна се и с нескопосан вираж се пльосна на отредената дестинация.
Gramaton прочете съобщението и започна кратки приготовления -джапанки ,къси гащи, походни маси ,дървени въглища ,кебапчета ,кюфтета ,прясносварено шкембе , бахур , ребра,задължителната бира за такива поводи ,половин кадус с ракия ,и разбира се озвучителната уредба , плюс бонус- плочи със шлагерите на твореца увековечил истинското вино и родната полиция.
И така ,ето ги на път двамата наши герои, вървят напред люпейки семки и шам фъстък ,войската след тях и .....,да не забравяме гълъба,който освен реактивната струя отзад , изкарваше мощна тяга и отпред , поради изпитата по-рано двулитровка ,та целия му полет беше странен ,изпълнен с възвратно-постъпателни движения.
За премеждията на нашите герои по пътя им към 7цата ще говорим в отделна глава ,защото в противен случай разказа ще нарастне до дължина , която е отредена само за мъжки магарета.
Когато Кончарски и Gramaton най-накрая стигнаха до Архируината, тя сякаш каза:
„Я някой се сетил да ме удари .......Ама пък ,точно с тия двамата ли трябва да се сбия „
Вътре чудовищата започнаха да се суетят, като ученици от реферали за наставник,без виртуалки ,само на магия ,ако не ги засекат баш шефовете. Героя -чудовище в руината се изправи да огледа нашествениците , въздъхна и си каза – „е ся шса мре, а нямам време и да пиша на мама ,да не ми прави сутляш,че то си ева пиперите тука„
Докато другите от ордата ревяха по инерция, той се опитваше да изключи нета ,че е на село.Но по законите на намазаната филия , доставчика на мобилни услуги днес беше просто безупречен с мрежата.
И ето битката започва ,Първите редове пазители се вкопчиха в стените, крещейки нещо като:
„О, не, те са тук!“, но звукът напомняше повече на хъркане, защото явно и те имаха лош ден .Koncharski хвърли първия ред войници напред. Те се блъскаха в чудовищата с ентусиазъм, който напомняше на маймуни, нахвърлили се върху банани .
Стрелците започнаха да стрелят… и стрелите летяха във всички посоки. Някои уцелваха чудовищата, други — стените, трети — абсолютно нищо. Gramaton се опита да помага с магия, но заклинанията му летяха като фойерверки на празник, къде по някое чудовище, къде по тавана ,къде по случайна котка в мазата на приземния етаж. В средата на хаоса, Кончарски поведе личен щурм: махна меча като човек, който се опитва да изкара ядосан уикенд на фитнеса, и с всяко движение чудовищата се разсейваха, чудейки се дали да се бият, или да се запишат за терапия.
Най-смешното бе, че след няколко минути повечето чудовища започнаха да се държат сякаш участват в зомби комедия: хвърляха се един в друг, удряха се по опашките и се спъваха в собствените си ръце. Кончарски и Gramaton просто се спогледаха и си помислиха:
„Е,явно нашата армия ги е объркала повече,отколкото ние самите“
И тогава — крах.
Куполът на Архируината се спука като самоуверен играч, който е влязъл с 10% армия „за проба“.
Архируината се разтресе и падна с трясък, като че ли се опитваше да се извини на всички играчи, че са закъснели за шоуто , звукът беше като експлозия от надрусан театър — а изскачащите съкровища сякаш аплодираха. От развалините се изсипаха съкровища, черни перли и всякакви благини. Gramaton взе една перла, завъртя я между пръстите си и написа в чата:
„Ей такива падат — за тези, които всъщност бият руини, а не само си мечтаят.“
Кончарски предложи пир. За победата, за славата и най-вече за това, че има играчи, които все още се чудят защо им трябва армия, след като „може да си фермерстват мирно“.
Стрелците, които оцеляха, се чудеха как да съберат наградите,Koncharski вързваше пернишки мартеници на пленените робини чудовища ,щот те се оказаха с евролиберални ценности , а Gramaton се опитваше да изчисли колко магия е изразходвал за хаоса,че с тия новини за цените на тока от свободния пазар ставаше страшно.
И с това разказа отива неизбежно към своя край ,оставяйки зад себе си развалините на Архируината и копнежите на останалите играчи до следващата акция.
P.S. Благодарности за съдействието на :gramaton,koncharski, половината сървър,chatgpt.
P.P.S.Всякакви прилики и разлики с действителни лица и събития са почти случайни.
P.P.P.S.За всички ,които се вълнуват какво става с гълъба,очаквайте продължение след събарянето на архируиина 8 мо ниво.
или как двама души удариха Архируина, докато разни "реални" играчи още търсеха сградата храм ***/* .
Всичко започна, когато Кончарски в засекретен чат, ползващ бинарни кодове каза с производни на морзова азбука каза:
"Нямам повече място за външни от езера и гралове, време е за една 7ца".
А тъкмо се бяха довлекли и едни нови стари "реални" играчи , да изровят и те нещичко за себе си, че завалийките от липса на време ,перли виждаха само от чистене на малки руини.Предходното изречение в случая ,си е чиста проба офф-топик.
И ето ,че в едно ранно есенно утро, в края на ромското лято, руинката се показа - скромна ,с куполче, приличаща на агра от 1во ниво. Последвалата мобилизация на разузнавателните служби доложи ,че вътре се намира доволно количество черни перли за бели дни.
Сървърът все още спеше. Не защото беше впечатлен — а защото повечето играчи още се чудеха как изобщо се намира архируина, освен по слухове от баба им,плетяща терлици- забележете - докато боба ври на огън от свещи.
Докато стягаше багажа за похода ,Кончарски реши да съобщи на Gramaton за Архируината… по гълъб. Но гълъба имаше стомашни проблеми ,съпроводени от силни контракции - така става обикновенно ,като ядеш зрял фасул от нерегламентирани баби! Пряко сили гълъба литна, но поради силното газоотделяне, джипиеса не сработваше и животинката се въртеше в кръг над близките градове на новодошлите,отделяйки изобилна реактивна струя ,включваща зловоние и люспи от домати,в следствие на което градовете им се оказаха обилно зарити с ......,да речем флуид с небесно-кестеняв цвят. И така летейки, нашия вестоносец в един момент стигна до една двулитрова певецарка с младо пиво от стари резерви. Стана му ясно ,че е объркал пътя , опъна я набързо и с 200 продължи в обратна посока. По едно време из въздуха се понесоха звуците на шлагери от стари песни, които граматона си слушаше на грамофона, и птичката с облекчение въздъхна ,че е достигнала целта си. Пръдна ,оригна се и с нескопосан вираж се пльосна на отредената дестинация.
Gramaton прочете съобщението и започна кратки приготовления -джапанки ,къси гащи, походни маси ,дървени въглища ,кебапчета ,кюфтета ,прясносварено шкембе , бахур , ребра,задължителната бира за такива поводи ,половин кадус с ракия ,и разбира се озвучителната уредба , плюс бонус- плочи със шлагерите на твореца увековечил истинското вино и родната полиция.
И така ,ето ги на път двамата наши герои, вървят напред люпейки семки и шам фъстък ,войската след тях и .....,да не забравяме гълъба,който освен реактивната струя отзад , изкарваше мощна тяга и отпред , поради изпитата по-рано двулитровка ,та целия му полет беше странен ,изпълнен с възвратно-постъпателни движения.
За премеждията на нашите герои по пътя им към 7цата ще говорим в отделна глава ,защото в противен случай разказа ще нарастне до дължина , която е отредена само за мъжки магарета.
Когато Кончарски и Gramaton най-накрая стигнаха до Архируината, тя сякаш каза:
„Я някой се сетил да ме удари .......Ама пък ,точно с тия двамата ли трябва да се сбия „
Вътре чудовищата започнаха да се суетят, като ученици от реферали за наставник,без виртуалки ,само на магия ,ако не ги засекат баш шефовете. Героя -чудовище в руината се изправи да огледа нашествениците , въздъхна и си каза – „е ся шса мре, а нямам време и да пиша на мама ,да не ми прави сутляш,че то си ева пиперите тука„
Докато другите от ордата ревяха по инерция, той се опитваше да изключи нета ,че е на село.Но по законите на намазаната филия , доставчика на мобилни услуги днес беше просто безупречен с мрежата.
И ето битката започва ,Първите редове пазители се вкопчиха в стените, крещейки нещо като:
„О, не, те са тук!“, но звукът напомняше повече на хъркане, защото явно и те имаха лош ден .Koncharski хвърли първия ред войници напред. Те се блъскаха в чудовищата с ентусиазъм, който напомняше на маймуни, нахвърлили се върху банани .
Стрелците започнаха да стрелят… и стрелите летяха във всички посоки. Някои уцелваха чудовищата, други — стените, трети — абсолютно нищо. Gramaton се опита да помага с магия, но заклинанията му летяха като фойерверки на празник, къде по някое чудовище, къде по тавана ,къде по случайна котка в мазата на приземния етаж. В средата на хаоса, Кончарски поведе личен щурм: махна меча като човек, който се опитва да изкара ядосан уикенд на фитнеса, и с всяко движение чудовищата се разсейваха, чудейки се дали да се бият, или да се запишат за терапия.
Най-смешното бе, че след няколко минути повечето чудовища започнаха да се държат сякаш участват в зомби комедия: хвърляха се един в друг, удряха се по опашките и се спъваха в собствените си ръце. Кончарски и Gramaton просто се спогледаха и си помислиха:
„Е,явно нашата армия ги е объркала повече,отколкото ние самите“
И тогава — крах.
Куполът на Архируината се спука като самоуверен играч, който е влязъл с 10% армия „за проба“.
Архируината се разтресе и падна с трясък, като че ли се опитваше да се извини на всички играчи, че са закъснели за шоуто , звукът беше като експлозия от надрусан театър — а изскачащите съкровища сякаш аплодираха. От развалините се изсипаха съкровища, черни перли и всякакви благини. Gramaton взе една перла, завъртя я между пръстите си и написа в чата:
„Ей такива падат — за тези, които всъщност бият руини, а не само си мечтаят.“
Кончарски предложи пир. За победата, за славата и най-вече за това, че има играчи, които все още се чудят защо им трябва армия, след като „може да си фермерстват мирно“.
Стрелците, които оцеляха, се чудеха как да съберат наградите,Koncharski вързваше пернишки мартеници на пленените робини чудовища ,щот те се оказаха с евролиберални ценности , а Gramaton се опитваше да изчисли колко магия е изразходвал за хаоса,че с тия новини за цените на тока от свободния пазар ставаше страшно.
И с това разказа отива неизбежно към своя край ,оставяйки зад себе си развалините на Архируината и копнежите на останалите играчи до следващата акция.
P.S. Благодарности за съдействието на :gramaton,koncharski, половината сървър,chatgpt.
P.P.S.Всякакви прилики и разлики с действителни лица и събития са почти случайни.
P.P.P.S.За всички ,които се вълнуват какво става с гълъба,очаквайте продължение след събарянето на архируиина 8 мо ниво.